To my Grandma - На баба ми

Normally, I don't put personal things on my blog. Today I'll break the rule, because in Sofia, at 6.45  pm local time passed away my Grandma Borka. She was an extraordinary woman, who lived with courage through all the turbulence of XX century and met XXI with wide open eyes. Her life was like a saga: sometimes sad, sometimes incredible, but I never heard a word of regret from her mouth. She always faced the challenges with high spirits. It is not the moment to write the story of her life. When someone closes the door, what remains is what was done. My grandma did only good things. She helped my early widowed mother to raise me and my sister, and taught us to be strong, to have dreams and to fight for them. She showed us how to keep the head high in the adversity and how to be tender with the family. She was the pillar that supported the house when it was ready to collapse. My grandmother never complained and never accepted the surrender. A woman who remained without a mother just being five, had her sister dying in her arms when eleven, lived during three political regimes and two wars, passed through luxury and unexpected poverty, and always survived. Someone, who was taking my clothes including my black leather jacket being already 75 and ferociously believed that a visit to a hairdresser cures the depression.

I still remember her ladies tea-afternoons (actually she served mostly coffee), when I was expected to sit still for hours and was allowed to eat just one piece of cake. My grandma outlived all her friends. She was the last of a generation that belongs to other times. This world is gone. But deeply in my heart, remains and will always remain her legacy, which I'll try to pass to my daughter: "Don't be afraid to live! Never bend, never accept the defeat and always believe that tomorrow will bring you something better!" Thank you for this lesson, Grandma! May God bring peace to your soul!

 

Обикновено не слагам лични неща на моя блог. Днес ще наруша правилата, защото в София, в 6.45 местно време, почина моята баба Борка. Моята Грени. Тя беше изключителна жена, която премина с достойнство през трусовете на ХХ век и посрещна XXI с широко отворени очи. Нейният живот беше като исторически роман – понякога тъжен, понякога невероятен, но аз никога не чух дори и дума на съжаление от устата й. Винаги посрещаше предизвикателствата с висок дух. Сега не е момента да пиша история на живота й. Когато някой затвори вратата след себе си, това което остава са неговите дела. Моята баба вършеше само добри неща. Тя помогна на рано овдовялата ни майка да отгледа мен и сестра ми,  научи ни да бъдем силни, да имаме мечти и да се борим за тях. Показа ни как да държим главата си високо срещу трудностите и как да бъдем нежни със семейството си. Беше стълбът, на който се опираше дома, когато имаше опасност да се срути. Баба ми никога не се оплакваше и никога не приемаше примирението. Беше останала на пет години без майка, голямата й сестра бе починала в ръцете й, когато само е била на 11 години, беше минала през три политически режима, две войни, през богатство и бедност, и беше успяла да оцелее. Бабата, която ми вземаше дрехите, включително черното ми кожено яке, когато беше вече на 75 години и вярваше, че ходенето на фризьор лекува депресията.

Все още си спомням следобедния й чай с приятелки, всъщност следобедно кафе, когато трябваше да седя мирна с часове и имах право да изям само едно парче кекс. Моята баба надживя всичките. Тя бе последната от едно поколение, което принадлежи на други времена. На един изгубен свят. Но някъде дълбоко в сърцето ми, остава и ще остане нейния завет, който ще се опитам да предам на моята дъщеря – “Не се страхувай да живееш ! Никога не се огъвай, не приемай поражението и винаги вярвай, че утрешният ден ще донесе нещо по-добро !”

Благодаря за урока, бабче! Нека Бог приеме в мир душата ти !